Pulse Cycles с трето поредно участие в EWS
За втора поредна година отборът на Pulse Cycles отбеляза участие в кръг от Световните Ендуро Серии. Добромир Добрев и Симеон Павлов взеха участие в четвъртия кръг от сериите провел се между 28 Юни и 1 Юли в една нова и доста интересна локация, която включваше за първи път в историята на сериите, състезание провеждано на територията на две страни, в случая Словения и Австрия.
Ето и разказa на Добромир за цялото преживяване на българската група:
Тази година кръгът в Словения беше най-близкият до нас и за участие се бяхме записали oбщо трима българи – Аз (Добромир), Симеон Павлов и Иван Колев. Тъй като участието в такъв ранг състезание си е доста сериозно начинание и е свързано с много разходи и подготовка, ние си сформирахме нещо като символичен национален отбор, като всички пътувахме заедно, спахме на едно място, карахме заедно на тренировките и цялостно си помагахме един на друг. Към групата поканихме и Боби Крумов, който в ролята си на кинезитерапевт, механик и шофьор, ни помогна изключително много да се чувстваме като един истински отбор.
Състезанието официално започваше с два тренировъчни дни в Четвъртък и Петък, следвани от двата състезателни дни през Събота и Неделя.
Организаторите бяха предвидили по 3 етапа на ден като по два от тях се намираха в Словения, а последните етапи и в двата дни бяха в Петцен, Австрия, където се намираше и официалната старт-финална зона.
Етапите бяха разпръснати в 3 отделни района и това изискваше добро планиране за провеждане на тренировките и за това ние използвахме целия ден в Сряда за разходка до зоните, и по самите етапи.
Тъй като по новите правила на EWS от тази година се разрешава само по едно тренировъчно спускане по всеки от етапите, практиката на всички е вече да правят и пешеходен обход по трасетo преди тренировките, което е доста полезно за набелязване на важни линии, които да бъдат тествани по време на каране.
Успяхме да се разходим по четирите етапа, които се намираха в Словения, и това което видяхме на пръв поглед доста ни хареса и надъха за предстоящото каране. Пътеките бяха изписани с множество завои, оставени в по-естествен вид, което ги правеше доста технични, изобилстваха от корени, скали също не липсваха, както и много участъци със страничен наклон, включително и доста пресни отсечки, които очаквахме да се променят след тренировките.
До момента времето беше доста приятно и пътеките бяха сухи, но за съжаление, прогнозите за следващите дни не бяха добри и още в Сряда вечерта започна да вали..
Отправяйки се към етапи 1 и 2 за тренировки в Четвъртък, знаехме че ни предстои да се сблъскаме с доста хлъзгави корени и кални участъци. Опасенията ни се оказаха верни, а карането но някои места се оказа дори още по трудно и технично, и по-скоро се превърна в борба да останеш на колелото и да се опитваш да запазиш добра скорост и линия, без да се окажеш извън трасето. И по двата етапа имаше по няколко доста трудни участъка, където дори и най-опитните карачи бедстваха и падаха.
Етап 3, който не бяхме обходили, освен че беше доста дълъг, се оказа и още по-труден и техничен от останалите. Теренът беше каменист, супер стръмен, с множество тесни и супер технични обратни завои, имаше и един по-равен участък с въртене към края, което го правеше изключително тежък физически.
След приключване на първия тренировъчен ден, всички се прибрахме доста изморени и понатъртени от падания, за щастие без сериозни контузии. Радвахме се, че с нас беше Боби, който се погрижи за болежките на всеки и след подготовка на колелата и добра почивка, бяхме готови за вторият ден тренировки.
В този кръг организаторите бяха забранили извозването по-време на тренировките, освен ползване на лифт за етап 3 и 6.
Въртенето по трансферите и в двата тренировъчни дни правеше нещата още по трудни, като към четвърти етап се достигаше и след около 30 мин. бутане по-супер стръмна пътека.
Все пак етап 4, наречен The Ridge, беше едно от най-красивите трасета от състезанието – прясно отворен сингълтрак изписан по билото на склон обрасъл с боровинкови храсти. Горната част беше по-отворена и много приятна за каране, но от средата нататък пътеката ставаше доста по-стръмна и спъната, отново с остри и технични завои, които се караха изключително трудно на мокро и кал.
Пети етап беше най-късият (под 2 км), но пък беше и един от най-калните, въпреки това се караше сравнително лесно и беше по-скоростен и отворен.
Така се отправихме и към последният 6ти етап носещ името Thriller. Това беше най-дългият (над 6км и 15мин каране) и може би най-техничен и физически труден етап от състезанието. Горната част от него се припокриваше с етап 3 от първият ден, където бяха каменистите участъци със стръмни обратни завои, които така те изцеждаха, че към средата вече ръцете ти се пръскаха, а от там надолу следваше отсечка с привидно по лек наклон, но изпълнена с много бабуни, дупки и промяна в наклона, която изцеждаше и последните ти останали сили. За първи път тук се радвахме на няколкото по-равни участъка за въртене защото там можеше да си починеш поне малко от родеото в горната част и да се подготвиш за помпането в долната.
За финал се преминаваше през новоизграденото дуал-слалом трасе с няколко хубави скока и скоростни виража.
Дойде време и за състезанието и за щастие времето изглеждаше доста приятно и се очакваше да бъде слънчево и за двата дни, което ни даваше сили, въпреки че всички се чувствахме вече доста поизцедени физически.
Аз и Ванката карахме почти един след друг и се движехме заедно през целият ден, а Мони, тъй като беше в друга категория стартираше малко след нас.
Въпреки, че бяха позасъхнали на места, корените по първите два етапа все още се хлъзгаха доста коварно, по-стръмните и технични участъци се бяха променили значително след преминаването на над 400 души по време на тренировките по тях, а няколкото кратки изкачвания бяха толкова омекнали и разкаляни, че въртенето беше почти невъзможно.
Аз никак не обичам да се състезавам в подобни условия и се усещах, че карам прекалено предпазливо и бавно на места, направих и доста грешки, които ми костваха време, но все пак преминах етап 1 и 2 без падания, но и доста изморен физически.
Мони също е карал на сигурно, не е имал сериозни проблеми и падания и се чувствал добре по трасетата.
Трети етап за съжаление се оказа, най-неуспешен за мен, тъй като започнах с няколко нелепи грешки, при които излизах от трасето и загубих много време, а от средата нататък имах и проблем с вилката, която започна зверски да рита и да работи на максимално бърз ребаунд, което направи карането по стръмните завои и бабуни изключително трудно и доведе до 2-3 падания.
Към края Ванката дори ме настигна и финиширахме заедно и все пак успешно за деня.
Изчакахме и Мони, който изглеждаше доста изтощен на финала, но все пак се беше преборил докрай с тежките и технични трасета.
За щастие денят за нас приключваше рано и разполагахме с достатъчно време за почивка и подготовка на колелата.
Вилката ми, която се оказа със счупен чарджър, беше сервизирана супер бързо и при това безплатно от механиците на Sram, а другите момчета за щастие нямаха проблеми с колелата и бяхме готови да се отдадем на възстановяване за втория състезателен ден.
В Неделя трасетата вече бяха доста по-изсъхнали и можеше да се кара една идея по-бързо и спокойно, но за съжаление се чувствахме вече изморени, и настройката ни беше да изкараме първите два етапа без падания и много грешки, за да запазим възможно най-много сили за най-дългия и тежък етап 6.
Атмосферата на състезанието беше доста приятна и организаторите се бяха погрижили да има достатъчно подкрепителни пунктове заредени с храна и енергийни напитки. Трансферите също бяха сравнително лесни и интересни, а днес един от тях включваше и каране през тунел на стара мина, което ни действаше доста ободрително и на моменти ни караше да забравим, че сме на световно.
Преди старта на последния етап дори успяхме да се съберем всички заедно, да си разкажем, кой къде е бедствал по етапите и да се надъхаме да завършим успешно състезанието.
И така The Thriller, въпреки че беше доста по сух в никакъв случай не беше лек, особено когато трябваше да го караме състезателно и без почивки.
Аз отново заложих на сигурно каране и се опитах да избирам линии с по-малко дупки и неравности с цел да запазя сили, към края за съжаление се усещах все по-бавен и безпомощен в избора на правилна линия, и започнах да правя глупави грешки, но все пак финиширах успешно.
Мони, за който това беше първо участие на такъв ранг състезание, завърши също успешно и най-важното, се чувстваше щастлив и доволен от това, което само по себе си беше значително постижение.
Въпреки, че времената и класиранията ни не изглеждаха много обнадеждаващи и са все още далеч от целите ни – 144 място за мен( от общо над 250 стартирали в категория Мъже) и 34-то за Симеон (от общо 41 стартирали в категория Мъже под 21г.), все пак преживяването и опитът който натрупахме са незаменими и можем само да извлечем ползи от участието ни.
Изводите, с които си тръгваме са, че нивото на световните серии се вдига изключително много и бързо, трасетата стават все по-трудни, разнообразни и технични, а участниците са все по-силни и почти няма случайни хора, които да идват без добра подготовка и адекватна подкрепа от спонсори.
Доволни сме от състезателните ни колелета Pulse RS 1, които за пореден път се доказаха в изключително тежки условия и ни даваха увереност, че можем да караме още по-стабилно и бързо дори и в най-техничните участъци.
Това, върху което трябва да наблегнем за в бъдеще е развиване на добра физическа подготовка и придобиване на повече състезателен опит чрез участия по различни по-малки, регионални първенства и състезания извън страната ни
Изключително много благодарим на генералните ни спонсори Pulse Cycles, както и на WTB-Bulgaria, RooBar,White Lavina Bansko и Bike Ventures и на всички приятели, които ни подкрепяха и помогнаха да осъществим това пътуване!
Повече за събитието може да прочетете от сайта на EWS.
